Телефонен разговор

Стационарния звъни (не питайте защо го имам).

Казвам: Ало.

Повтарям тази глупава дума няколко пъти, когато човекът от отсрещната слушалка се обажда.

Вика: Ало, не се чувате.

Казвам: Аз си се чувам. Явно проблемът е във вас.

Той: Къде в мене?

Аз: Някъде в главата ви.

Казва: Аз проблеми нямам.

Аз: Значи са твърде сериозни, за да ги видите.

Той: Не се подигравайте с късогледството ми.

Аз: Дори не знаех, че сте късоглед. Говорех за разсъдъка ви.

Той: Разсаждам и засаждам откакто се помня.

Аз: А, отново слухът ви се обажда.

Той: Кой се обажда?

Аз: Вие на мене. Какво искате?

Той: Пепи търся?

Аз: Баща ми или съседката?

Той: Зависи. Съседката хубава ли е?

Аз: А, ето че слухът ви взе да се опаря.

Той: Хубаво оправя?

Аз: Зависи какво искате да ви оправи.

Той: Е, сега. Много неща искам да ми прави.

Аз: Кажете сега, кой ви трябва?

Той: Баща ти търся.

Аз: Няма го. Утре по това време ще е тука.

Той: Сгазил е лука?

Аз: Не, изял го е.

Той: Ама със съседката ли го е ял?

Аз: Вероятно само тя е яла.

Той: Е, хубаво де. Вие коя бяхте?

Аз: Дъщерята.

Той: Голямата или малката?

Аз: В момента и двете.

Той: По-добре си идете? Къде да ходя?

Аз: В психиатрията. Или поне в старчески дом.

Той: Ало, не се чувате.

Аз: Хайде, дано не се чуваме.

На стационарния му предстои да бъде изключен. Завинаги.

Коментари

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

ВРЕМЕ Е

какво друго ти остава да направиш за да задържиш пролетта по-дълго освен да я слееш с моята и да оставиш сълзите на червените макове да се стичат по сухата земя с надеждата да напоят процепите ѝ създадени с неблагонадеждност от времето когато пролетта ти се разхожда по моята цъфването ще се случва и без подканата на слънцето а черешите ще връзват и назряват под тежестта на погледите ни Ирен

Прочетете още

Ключовете на Йорданка Белева

Много мислех коя е думата, която най-добре описва разказите на Йорданка Белева. И аз като децата в Тържеството на буквите се лутах и се чудех как да наглася буквите, така че да съставя правилната дума. Истината е, че не успях. И все пак, много искам да кажа нещо за книгата, затова ще го направя по лесния начин - с повече думи. Малка, бяла и изчистена, корицата не издава нищо от книгата и в същото време казва толкова, колкото е необходимо да се знае за нея. В ръцете ми изглежда като птиче перо, а онова изрисувано с молив момиче е скрито в косъмчетата и чака да бъде намерено, а с него и цялата феерия от детски спомени и фантазии. Всяко изречение от книгата е написано с толкова лекота и излъчва такава непринуденост, сякаш разказите са ѝ хрумнали в един миг и в този един миг са се развили в главата ѝ от начало до край. По същият начин са ни поднесени. Един миг, който идва ненадейно като flashback и докато се усетиш, е преминал и ти остава време само да се усмихваш. Четеш ги и ти се стр...

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог