Телефонен разговор

Стационарния звъни (не питайте защо го имам).

Казвам: Ало.

Повтарям тази глупава дума няколко пъти, когато човекът от отсрещната слушалка се обажда.

Вика: Ало, не се чувате.

Казвам: Аз си се чувам. Явно проблемът е във вас.

Той: Къде в мене?

Аз: Някъде в главата ви.

Казва: Аз проблеми нямам.

Аз: Значи са твърде сериозни, за да ги видите.

Той: Не се подигравайте с късогледството ми.

Аз: Дори не знаех, че сте късоглед. Говорех за разсъдъка ви.

Той: Разсаждам и засаждам откакто се помня.

Аз: А, отново слухът ви се обажда.

Той: Кой се обажда?

Аз: Вие на мене. Какво искате?

Той: Пепи търся?

Аз: Баща ми или съседката?

Той: Зависи. Съседката хубава ли е?

Аз: А, ето че слухът ви взе да се опаря.

Той: Хубаво оправя?

Аз: Зависи какво искате да ви оправи.

Той: Е, сега. Много неща искам да ми прави.

Аз: Кажете сега, кой ви трябва?

Той: Баща ти търся.

Аз: Няма го. Утре по това време ще е тука.

Той: Сгазил е лука?

Аз: Не, изял го е.

Той: Ама със съседката ли го е ял?

Аз: Вероятно само тя е яла.

Той: Е, хубаво де. Вие коя бяхте?

Аз: Дъщерята.

Той: Голямата или малката?

Аз: В момента и двете.

Той: По-добре си идете? Къде да ходя?

Аз: В психиатрията. Или поне в старчески дом.

Той: Ало, не се чувате.

Аз: Хайде, дано не се чуваме.

На стационарния му предстои да бъде изключен. Завинаги.

Коментари

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

Прочетете още

Емигрантът в мен

Ако емигрантът в мен съществува, то краката му са парализирани от някоя неслучила се война. Смелостта е станала плячка на железни вълци с едно огромно око, което не хапе, а стреля. Аз съм онзи кореняк, който пази последната стена от срутения си дом, който преди да бъде построен, е обозначен като мишена. Опитах се да се провра през страховете си, но се оплетох в мрежата от въпросителни. Сама ги създадох. Останах в тунела на илюзиите, а той все повече заприличваше на мазе без изход. Стената пред мен се оказа избродирана от лични съпротиви срещу новото. Страната, която ме чака, предлага разноцветна дъга от възможности и защита от старите болки, но аз я повръщам, преди да е влязла в хранопровода на съзнанието ми. Ако това, което задържа старото е само навикът, защо аз се съпротивлявам, сякаш ме изнасилват? Животът е едно вечно бягане от щастието. Емигрантът в мен е бил убит или не се е раждал. Кой желае да му бъде инкубатор?

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог