Слюнката му е по кожата
ми, усещам я под дрехите. Зърната ми са попили течността от дълбините на
устните му. Те са ги смукали и сдъвквали като прегладняло пеленаче, докато аз
наблюдавам това първично задоволяване с джихадистко безразличие. Искам да кажа
- негова съм, докато сянката на едно минало се е вторачила в мен и крещи с
очите си и се присмива с всичките си органи. Аз не мога да тръгна. Оставила съм
тук най-същностното от същността си. Всички процепи на паркета ме крепят и ми е
нужен, за да не се разпадна на хиляди капчици. Нищо няма да промени обличането
на булчинската рокля, тялото ми е мръсно, изцапано от преживявания случили се
след теб. Опитите да се върна назад се пречупват в основата си и са също тъй
невъзможни, колкото и прескачането в някое бъдеще. Играя. Позволявам да играят
с мен. Стъпвам на шахматната маса - единственият ми шанс за победа е, да играя
кралицата.
"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Коментари
Публикуване на коментар