Слюнката му е по кожата
ми, усещам я под дрехите. Зърната ми са попили течността от дълбините на
устните му. Те са ги смукали и сдъвквали като прегладняло пеленаче, докато аз
наблюдавам това първично задоволяване с джихадистко безразличие. Искам да кажа
- негова съм, докато сянката на едно минало се е вторачила в мен и крещи с
очите си и се присмива с всичките си органи. Аз не мога да тръгна. Оставила съм
тук най-същностното от същността си. Всички процепи на паркета ме крепят и ми е
нужен, за да не се разпадна на хиляди капчици. Нищо няма да промени обличането
на булчинската рокля, тялото ми е мръсно, изцапано от преживявания случили се
след теб. Опитите да се върна назад се пречупват в основата си и са също тъй
невъзможни, колкото и прескачането в някое бъдеще. Играя. Позволявам да играят
с мен. Стъпвам на шахматната маса - единственият ми шанс за победа е, да играя
кралицата.
През зимата вече не пада сняг, елхите ни на Коледа са мъртви, очите на децата не блестят, шейните им са само виртуални, мъжете са с избръснати крака, жените са забравили какво е женственост, годините минават сякаш са една, в която все едно и също ни се случва. Фалшива е храната ни, каквито сме и ние, семействата обезлюдяха, липсва обич. Каретите от приказките не вървят, а принцовете са превърнати от ново в жаби. И само някой старец разказвач, пр ипомня , че на Коледа било е празнично, когато къщите били са пълни със деца, а майките им месили са питки, бащите са играели със тях в снега и през прозореца са пускали ракети, за лека нощ те пели песента, която и на своите деца след туй за пели. Но зимата не пада вече сняг, елхите ни на Коледа са мъртви. Забавили сме що е да си млад и радостен от всяко малко нещо. Ирен
Коментари
Публикуване на коментар