Слюнката му е по кожата
ми, усещам я под дрехите. Зърната ми са попили течността от дълбините на
устните му. Те са ги смукали и сдъвквали като прегладняло пеленаче, докато аз
наблюдавам това първично задоволяване с джихадистко безразличие. Искам да кажа
- негова съм, докато сянката на едно минало се е вторачила в мен и крещи с
очите си и се присмива с всичките си органи. Аз не мога да тръгна. Оставила съм
тук най-същностното от същността си. Всички процепи на паркета ме крепят и ми е
нужен, за да не се разпадна на хиляди капчици. Нищо няма да промени обличането
на булчинската рокля, тялото ми е мръсно, изцапано от преживявания случили се
след теб. Опитите да се върна назад се пречупват в основата си и са също тъй
невъзможни, колкото и прескачането в някое бъдеще. Играя. Позволявам да играят
с мен. Стъпвам на шахматната маса - единственият ми шанс за победа е, да играя
кралицата.
Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.
Коментари
Публикуване на коментар