Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Ноември, 2014

Пеницилин

Дървено легло, а в него труп. Отстрани - шишенцето с пеницилина. Този стар приятел пак е тук, да помага щом надеждата загива. Скулите приличат на изсъхнали дърва, огънят в камината не му достига. Този труп лежи от вечни времена и настинката размери пагубни набира. И безчувствено инжекцията пак се бие, но лечебните й сили са у топлите страни, както лястовиците. И тук смъртта се крие, покосява и на младини и старини. Кръв не е това във вените, само течност блудкава, която и горчи. Как се преживява сред промените? Този студ и липса, тази болест причини. Ирена Петрова   

Алтер Его

Обличам те. Завинаги. Не свалям новата обвивка. Няма даже и да те пера. От тебе правя новата си същност, заменям себе си, за да приема твоята искра. Сега ще светя с нея, ще горя с енергията на мъжът, когото винаги съм искала - идеалът, другото ми Аз. Обличам те. Завинаги. Сега съм цяла. Пробудата се вижда отдалеч. Това, което вече съм успяла - да те превърна в неизменна част от мен. Ирена Петрова

23-ти

Този месец двадесет и трети не е в четвъртък и ние не се виждаме. В този ден не вали и вече не се усещаме. Коя е тази нощ, която виждам - в бъдеще или в съня? Ти си запетайката, която даде новата посока на живота ми, а сега поставяш многоточие. Неизясненият край е може би посоката към вечността, но мога ли да знам сега това? Ти си книгата, която пиша - за изчезването, нереалността. Празни дати в календара, отсъствието на отсъстващия. Трябва да се разболея тежко, за да мога да те преживея. Ирен  Петрова

Сребърни иглички

По пътеката стъпки на осъщественото сливане - мъжки и женски в едно единение. Нейните върху неговите, неговите пред нейните. И отгоре прашеца на небесните ангели. Сребърни иглички, по които са стъпвали краката на единството - боси и чисти. А после - бездумие. Всичко изчезва. В тази левитация, възвисяване до божественото. Ирена Петрова

Бяла лястовица

Белият ми дроб се рони, като изсъхнало глухарче. Очите ми са мътни, като небето тази сутрин. Просяци на здраве пълнят кабинета. Природата ли ни отрови или ние здравето й взехме? Нещо вътре ме прояжда и убива всяка клетка. И не чувствам даже жажда, пълня нова епруветка. Вирус, паразит - лекарства и отрови. Белият ми дроб пробит, повръщам кръв. За бяла лястовица кой се моли? Ирена Петрова