Пропускане към основното съдържание

малка стара истина


Любовта е като бенгалски огън - пламва бързо и изгаря два пъти по-бързо. Също като природата, тя е непостоянна, преходна. Ту разцъфва, ту увяхва. Ту препуска в шеметен галоп, ту намалява своя ход, докато напълно изгуби сила. Тя има всички нюанси на дъгата, всички вкусови отенъци - от горчиво, до сладко. Тя опиянява, и пак тя отрезвява. Жулиета умира в името на любовта, а Офелия от самата любов. Аз съм далеч от невинността на Жулиета и близо до лудостта на Офелия. Но аз, за разлика от тях, чакам пламъкът, който да се науча да използвам, за да съграждам, творя, да ме пали, без да ме превръща в пепел. Всичко зависи от това, как ще го помисля.
                                                                                                                                             12.02.14.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ВРЕМЕ Е

какво друго ти остава да направиш за да задържиш пролетта по-дълго освен да я слееш с моята и да оставиш сълзите на червените макове да се стичат по сухата земя с надеждата да напоят процепите ѝ създадени с неблагонадеждност от времето когато пролетта ти се разхожда по моята цъфването ще се случва и без подканата на слънцето а черешите ще връзват и назряват под тежестта на погледите ни Ирен 
Публикуване на коментар
Прочетете още