За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва там, обикновено не излиза навън. Докато тук всеки е свободен да влезе, да открадне, каквото му е необходимо и да си тръгне. И в същото време съществува увереността, че всичко показано тук, дори да бъде взето, къщата няма да остане празна или ограбена. Ние нямаме какво да ѝ вземем, тоест, и да го вземем, няма да нарушим целостта, защото тя е с твърде дебели стени и здрави основи. Нещо повече, Анна ни кани директно на масата си и казва: режете от мен. В този смисъл, тя наистина показва огромна смелост, да се разкрие дотолкова. В книгата ясно се четат взаимоотношенията между членовете на семейството и е един вид наболяла изповед, след която читателят, няма как да остане равнодушен. Тогава изплуват и множество забравени конфликти и комплекси и всеки със своите си, възприема стихотворенията с болките и усмивките им. Харесвам тази книга, защото тя може да каже на човек много за самия него и да си научи уроците, които е пропуснал в годините.