Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Август, 2014
Едно кафе ако не е способно да изгори вътрешностите, не е кафе.

Старият Чинар

Старостта обгръща младостта със свойте загрубели ръце. Грижи се за нея, храни я. На обед супа. Всеки ден. Така, по навик. Тя му се усмихва. Знае, че сега, когато е дошла е само негова. И може да я милва, да я храни, както не е правил и с децата си. Старият Чинар и онази с живия поглед и лице на девица. Ирен

Нелипса

Не ми липсваш. Усещам те в мен. Намирам те в различни части от тялото. В туптящото. В мислещото. Откривам топлината ти по дланите. Щом топлината ти е тук, значи и ти си. Намирам пръстови отпечатъци по кожата. Белег от твоите устни по моите. Намирам един твой дъх останал между косите ми. А твоите очи, и сега изтръгват моите. Не ми липсваш. Разбира се, че си тук. С мен. В мен. Необратимо. 

Лудост

Аз съм врабец в устата ти. Погълни ме. Това, което премълчахме е по-ценно. Запази го. Докарваш ме до лудост. Добре ми е с теб. Познавам съня си отлично, досущ като моя гроб. Убиваш ме. Правиш ми добро. В пепелта те усещам дори повече, по-близо до смъртта. Бъркай смело, извади от там сърцето ми. Все по-силно бие, жадувайки ръцете ти. По-силно и с нокти - раздирай лицето ми. Нека стане неразпознаваемо. Удари го в коленете си. Аз съм врабец в устата ти. Убиваш ме. Добре ми е с теб. Ирен

Същите стари очи

Гледам свои снимки. Стари и нови. От бебе, до днес. Гледам очите си. Същите големи кафяви очи. Невероятно е. Как са се променяли през годините. Без видима разлика. С всяка изминала година, тези очи са гледали по същия друг начин. На всяка снимка, в очите се четат различни истории. С времето стават по-пълни. Пълни с видяно,  усетено, преживяно. На месец, тези очи са знаели малко. Са гледали малко. На седем години са могли да четат. Преоткрили са по свой начин живота. На петнадесет тези очи са се влюбвали. Тези очи са примигвали заедно с други. На двадесет, тези очи имат свой индивидуален поглед. И по тях се четат всички минали преживявания. Но тези очи са запазили своя пръв, изначален и никога непроменим поглед. Моят такъв е тъгата.

Момичето

Аз съм момичето с онези големи кафяви очи, което остави да чака само, сред море от звезди. Аз съм момичето в есенни дрехи облечено, дето на пътя стои, от своите мисли отнесено. Момичето, което ти ще направиш жена, докато чака да блесне в небето поредна луна. Момичето пуснало корен в земята. Момичето станало част от гората. Ирен