Понякога градът ми говори с твоят глас. Улиците, по които си минавал, запечатват сянката ти. Не е нужно да те следя, за да знам къде ходиш. Разчупвам спомените като хляб и се храня, докато тялото ми мършавее. Но какво е тялото тук и сега, без пълнотата на вече преживяното? Когато стъпвам по стъпките ти, сме едно. Когато сбъркам, се забравяме. Виж, аз още мога да разпозная отчетливите мигновения на фаталните срещи. Където си ме целувал, мирише на лавандула. Където се разделяхме - на дъжд. Заедно сме, като квантите. Отдалечаваш се и те усещам.