Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от Октомври, 2014

Аушвиц

Заспивам. Не мога да спя. Твърде сухи очи. Белите одежди - съблечени. Войната засяда в гърлото. Поток от думи изхвърля този мегафон, който мълчи. Сивото не е достатъчно сиво. Какво да правя сега? Аушвиц не е тъй близо. Спасението - погребано. Къде е сега? В любовта ли? Заспивам. Не мога да спя. В тази зима. Когато мастилото свършва - историята умира. Ирена Петрова

Зимна сутрин

Тампон в чашата с гореща вода. Чаят е сладък, сърбането изкусно. Зимна сутрин – типично по женски. Затруднено ставане, след невъзможно заспиване. Лека усмивка с уплаха от снощи. Несъзнаваното проговори, когато пробвах да сънувам. Лед по бялата ми кожа и под нея. Само левият ми яйчник, който казва, че съм жива. Топенето започва – жената е целуната, доволна. В този ден, законите се дават от природата, а тя понякога е видимо престъпна. Случва се писане и в такива неделни предиобеди. Мисълта изтича, попита от тампона в чашата. Ирена Петрова

Усмивки под дъжда

Есен е.  Две усмивки вървят под дъжда. Колко е хубав денят.

История изписана на листа

Вятърът опитва да издуха в пламъка писмата ни, но те летят, посоката - обратна, думите изписани на листа, гумата не може да изтрие. Не, това наистина се случи, повеят говори и в ушите глухи. Грешните ръце изписаха историята ни с прилежен почерг. Съжаленията са ненужни, някой ще чете и ще осъжда. Да, това мастило тъй дълбоко в мене се е впило. От очите ми изтичат твойте думи, ти ги триеш, но въздишките са чути. Всеки ден се уча да прощавам, всеки ден опитвам да обичам. Но историите ни, не се забравят. Колкото и ветровете да ги духат. Ирена Петрова

Всичко човешко

В хода на своя живот, човекът губи всичко човешко. Показват се зъби - стърчат, а ноктите дращят най-крехкото. Кучи лай от женското тяло, тя крещи по другите кучки, които нарича приятелки, а после краде от храната им. Захапва мъжете, с които е била и онези, които е нямала. В дупките вре си носа и измисля сама миризмите си, в които да вярва, с които да казва, че тя е невинна, а другите лъжат в очите й. Върти си опашката за тоя и оня, улиците сякаш са нейни. Аз й желая сама да върви, сътвореното от нея дразни всичи. Кучката изхвърля свойте малки и изяжда мършавата козина, когато песовече вече не я искат и тя няма с какво да се храни. В хода на своя живот, тя загуби всичко човешко. Този лай, това дращане с ноктите, прогони всички човеци наоколо. Ирена Петрова

Борови иглички

Стъпките хрупат, като парче ябълка, мъглата трепери, трепери и тялото ми. Мъжки ръце. Унасям се. Борови иглички по косата. Борове в очите. Вятърът ме носи, не търся нищо. Сънувам ли? Нищо не виждам. Мъглата ме залива. Ръце мъжки. В този студ - топлината на игличките по твоето лице. Пълнолуние - изпразнено от длъжности. Само насъщното, само дъха от устата. Мокро е. Удавени думи. Вървим за никъде. Сънувам ли? Ръце мъжки, треперя. Борови иглички в мрака. В тишината. Ирена Петрова

В.

Гледам я, а тя дори не подозира, че понякога слагам усмивка в очите си и това е заради нея. Когато дните са тъй изтощителни, че дори и тя рухва, аз я гледам и намирам красотата в сълзите й и ми се иска да я целуна. Гледам я, когато се облича, да си ходи, когато върви с гръб към мен и се отдалечава, а полата й стои така добре, така красиво се вее, че на мен ми става усмихнато. Гледам я – тя е жена, която е безопасно само да се гледа. И аз обичам тъкмо това, да се усмихвам, докато гледам. Ирена Петрова

Когато

Когато навън вали, а аз искам само да пиша, в тези неделни следобеди, когато е толкова тихо. Когато ти лежиш и ме гледаш, как държа перото, как не се усмихвам отново. Когато ти идваш до мен и поставяш ръка на гърдата ми, когато я оголваш, за да има и ти какво да правиш, когато аз пиша. В тези неделни следобеди, когато вали и е толкова тихо. Когато не те поглеждам, защото искам само да пиша. Когато без думи ти казвам, че ще дойда след малко при тебе. Когато знаеш, че ще получиш тези най-нежни целувки, най-голямата страст, на леглото, защото съм доволна, защото съм писала. Ирена Петрова

Лека нощ

Мракът се спуска. Прготвям вечерята. Поднасям я, но не на теб. Поднасям я на необичания. Лампите в кухнята светят. Жена ти приготвя вечерята. Поднася я на теб, поднася я на в друга влюбения. Сядаме на масата. Преглъщаме лъжата си. Тя минава леко, за разлика от мъката. Приготвям леглото и го правя тъй механично. Сега е готово - "любовта" може да почне. Жена ти приготвя леглото, приспива детето ви. Ти я чакаш. И ето - "любовта" ви започва. Лека нощ. Лека нощ. Но ние умираме. Аз омъжена за друг. Ти женен за друга. Ирена Петрова