Аз съм самотният пес,
който остави на улицата.
Да чака в дъжда, посред нощ,
да се бори отново със себе си.
Аз съм проклетата мърша,
която не искаш да виждаш.
Очи жални, кучешки,
очи потънали в лудост.
Небето над мен се сгромоли
и падна, удари ми лапата.
Виждаш ли, песът кърви,
няма ли да го нахраниш с попарата?
Козината опикана от капките,
които небето изтртъсква.
С търпение каменно чакам те,
да ме върнеш отново в леглото си.
Аз съм самотният пес,
който остави на улицата.
Кучешки поглед и нос вече блед,
загубена, но не забравена.
Ирена Петрова
който остави на улицата.
Да чака в дъжда, посред нощ,
да се бори отново със себе си.
Аз съм проклетата мърша,
която не искаш да виждаш.
Очи жални, кучешки,
очи потънали в лудост.
Небето над мен се сгромоли
и падна, удари ми лапата.
Виждаш ли, песът кърви,
няма ли да го нахраниш с попарата?
Козината опикана от капките,
които небето изтртъсква.
С търпение каменно чакам те,
да ме върнеш отново в леглото си.
Аз съм самотният пес,
който остави на улицата.
Кучешки поглед и нос вече блед,
загубена, но не забравена.
Ирена Петрова
Коментари
Публикуване на коментар