Пропускане към основното съдържание

Вярност


Не съм била нечия толкова,
колкото съм на тебе -
който не си мой.
Усещам те с дъжда.
Сълзите ми са гаранция за вярност.
Когато ти не си с мен,
когато си при законната,
аз съм с присъствието ти,
със синьото, което взех от очите.
Топля камъка в двете си ръце,
за да не изстине любовта ни.
Времето е изпитание,
което безпроблемно ще премина.
Дори да губя мислите си
в океана от чужди тела,
моето е спряло да ги иска,
програмирано е
да откликва само с нашата парола.
Нека вали,
в тези капки те виждам.
Не съм потъвала толкова,
без нищо да искам.
Когато скочих в очите ти,
забравих що е очакване.
Плувам в неизвестна посока,
но знам, че е вярната.
Не съм била нечия толкова,
колкото съм на тебе.
Сълзите ми са гаранция за вярност,
за вярата в тебе.
Ирена Петрова

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Публикуване на коментар
Прочетете още

***

Слюнката му е по кожата ми, усещам я под дрехите. Зърната ми са попили течността от дълбините на устните му. Те са ги смукали и сдъвквали като прегладняло пеленаче, докато аз наблюдавам това първично задоволяване с джихадистко безразличие. Искам да кажа - негова съм, докато сянката на едно минало се е вторачила в мен и крещи с очите си и се присмива с всичките си органи. Аз не мога да тръгна. Оставила съм тук най-същностното от същността си. Всички процепи на паркета ме крепят и ми е нужен, за да не се разпадна на хиляди капчици. Нищо няма да промени обличането на булчинската рокля, тялото ми е мръсно, изцапано от преживявания случили се след теб. Опитите да се върна назад се пречупват в основата си и са също тъй невъзможни, колкото и прескачането в някое бъдеще. Играя. Позволявам да играят с мен. Стъпвам на шахматната маса - единственият ми шанс за победа е, да играя кралицата.
Публикуване на коментар
Прочетете още

В.

Гледам я, а тя дори не подозира, че понякога слагам усмивка в очите си и това е заради нея. Когато дните са тъй изтощителни, че дори и тя рухва, аз я гледам и намирам красотата в сълзите й и ми се иска да я целуна. Гледам я, когато се облича, да си ходи, когато върви с гръб към мен и се отдалечава, а полата й стои така добре, така красиво се вее, че на мен ми става усмихнато. Гледам я – тя е жена, която е безопасно само да се гледа. И аз обичам тъкмо това, да се усмихвам, докато гледам. Ирена Петрова
Публикуване на коментар
Прочетете още