Понякога, когато ми е тежко,
или когато стане ми най-мило,
тогава взимам си от шкафа книжката,
поела откровенията на Есенин.
Когато трогва ме дори природата,
наред със скучното еднообразие,
тогава простотата му е ценна
и радостта от дребното в живота ми.
Когато въздуха ухае руско,
а в мене спомените се обаждат,
тогава стиховете му разгръщам
и в редовете на доверие потъвам.
И аз съм в къщи, с неговите мисли,
които припознавам като свои.
По-леки са тъй лунните ми нощи,
в утехата на неговите рими.
Ирена Петрова
Коментари
Публикуване на коментар