Светото причастие

Ние плувахме с теб,

точно така.

Без очаквания,

нали не си го забравил?

Потъвахме бавно,

сякаш желаехме сливане.

Да, ние се сляхме.

И някъде там се загубихме.

В тъмнината,

в дълбокото.

Потъването води до удавяне.

Такъв е законът и ние

не можем да го опровергаем.

Дори да искаме,

дори да твърдим, че не вярваме в него.

Дъното вече е близо,

но ние няма да го достигнем.

Трупът се изкачва нагоре,

излиза. Да,

някой и нас ще намери,

ще разкрие малката ни тайна,

но ние няма да сме живи,

за да се защитаваме.

Тогава всички упреци ще бъдат напразни.

Да, ние сме създадени да умираме.

Но не самоцелно,

а без да очакваме.

Последният досег с брега

няма да бъде приживе.

Последната целувка обаче,

ще бъде светото причастие.

Ирена Петрова

Коментари

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

Прочетете още

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог