Светото причастие

Ние плувахме с теб,

точно така.

Без очаквания,

нали не си го забравил?

Потъвахме бавно,

сякаш желаехме сливане.

Да, ние се сляхме.

И някъде там се загубихме.

В тъмнината,

в дълбокото.

Потъването води до удавяне.

Такъв е законът и ние

не можем да го опровергаем.

Дори да искаме,

дори да твърдим, че не вярваме в него.

Дъното вече е близо,

но ние няма да го достигнем.

Трупът се изкачва нагоре,

излиза. Да,

някой и нас ще намери,

ще разкрие малката ни тайна,

но ние няма да сме живи,

за да се защитаваме.

Тогава всички упреци ще бъдат напразни.

Да, ние сме създадени да умираме.

Но не самоцелно,

а без да очакваме.

Последният досег с брега

няма да бъде приживе.

Последната целувка обаче,

ще бъде светото причастие.

Ирена Петрова

Коментари

малка стара истина

Любовта е като бенгалски огън - пламва бързо и изгаря два пъти по-бързо. Също като природата, тя е непостоянна, преходна. Ту разцъфва, ту увяхва. Ту препуска в шеметен галоп, ту намалява своя ход, докато напълно изгуби сила. Тя има всички нюанси на дъгата, всички вкусови отенъци - от горчиво, до сладко. Тя опиянява, и пак тя отрезвява. Жулиета умира в името на любовта, а Офелия от самата любов. Аз съм далеч от невинността на Жулиета и близо до лудостта на Офелия. Но аз, за разлика от тях, чакам пламъкът, който да се науча да използвам, за да съграждам, творя, да ме пали, без да ме превръща в пепел. Всичко зависи от това, как ще го помисля. ...

Прочетете още

Samuel Beckett

Четем Бекет. Запознаваме се с него. Гледаме как го поставят. Търсим смисъла в текстовете. Никого не познаваме. Бекет ни е чужд. Изплъзва се между пръстите. Говорим за него. Слагаме му определения. Закичваме го с глупавите си тълкувания. Все по-малко прилича на Бекет. Колкото повече дълбаем в него, толкова повече се отдалечаваме от същественото. Абсурдът е в нас. Които не знаем как да бъдем абсурдни. А искаме да поставяме Бекет. Тормози ни. Открай време. Сякаш друго не умее да прави. Ден след ден - нова идея. По-лоша от предната. Няма път. Всички пътеки са отъпкани вече. Никоя не е точната. Решението не е намерено. Няма защо да се търси. Самоубийството ни е сигурно. Но ние копаем към него. Четем Бекет. Мислим, че го разбираме. Започваме наново. По-малко уверени. В нас ли е вината, че сме толкова глупави? Бекет е пъклена история, която не може да бъде разказана. Револвер насочен в челото. Нямаме мира. Отново опитваме. До деня, в който вече не търсим. Защото решение няма. А само пътуване...

Прочетете още

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог