Обаждане от реалността

Потъвам в септичната яма

всеки път, когато се облещиш пияно,

когато отиваш навън да се полигавиш,

както правят всички мъже,

с водка, а понякога и с цигара.

Всеки път реалността се обажда,

когато се прибираш късно вечер

и не ме поглеждаш, нито целуваш.

Когато искаш само да ядеш кренвирши,

единствената радост в живота.

Тогава потъвам в септичната яма,

затрупана от миризливи битовизми.

И ти си просто мъж, като всички други,

илюзията си е само моя.

Погледът ти, който намирах магичен,

сега е дъното на тази яма.

Тогава реалността мирише за двама.

Кочината е натъпкана с теб,

ти й пасваш отлично. Сега,

в този момент, когато искаш да пиеш,

когато говориш вулгарно,

а детето ни плаче в креватчето.

И потъвам в септичната яма,

с илюзията за теб, с мойте измислици.

Ти не си нищо, само един мъж,

такъв - като всички останали.

Ирена Петрова

Коментари

малка стара истина

Любовта е като бенгалски огън - пламва бързо и изгаря два пъти по-бързо. Също като природата, тя е непостоянна, преходна. Ту разцъфва, ту увяхва. Ту препуска в шеметен галоп, ту намалява своя ход, докато напълно изгуби сила. Тя има всички нюанси на дъгата, всички вкусови отенъци - от горчиво, до сладко. Тя опиянява, и пак тя отрезвява. Жулиета умира в името на любовта, а Офелия от самата любов. Аз съм далеч от невинността на Жулиета и близо до лудостта на Офелия. Но аз, за разлика от тях, чакам пламъкът, който да се науча да използвам, за да съграждам, творя, да ме пали, без да ме превръща в пепел. Всичко зависи от това, как ще го помисля. ...

Прочетете още

Samuel Beckett

Четем Бекет. Запознаваме се с него. Гледаме как го поставят. Търсим смисъла в текстовете. Никого не познаваме. Бекет ни е чужд. Изплъзва се между пръстите. Говорим за него. Слагаме му определения. Закичваме го с глупавите си тълкувания. Все по-малко прилича на Бекет. Колкото повече дълбаем в него, толкова повече се отдалечаваме от същественото. Абсурдът е в нас. Които не знаем как да бъдем абсурдни. А искаме да поставяме Бекет. Тормози ни. Открай време. Сякаш друго не умее да прави. Ден след ден - нова идея. По-лоша от предната. Няма път. Всички пътеки са отъпкани вече. Никоя не е точната. Решението не е намерено. Няма защо да се търси. Самоубийството ни е сигурно. Но ние копаем към него. Четем Бекет. Мислим, че го разбираме. Започваме наново. По-малко уверени. В нас ли е вината, че сме толкова глупави? Бекет е пъклена история, която не може да бъде разказана. Револвер насочен в челото. Нямаме мира. Отново опитваме. До деня, в който вече не търсим. Защото решение няма. А само пътуване...

Прочетете още

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог