Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от март, 2015

Просто деца

ние бяхме просто деца които играят свирехме алтернативен рок и се събуждахме в кашони до кофите облещвахме се на минувачите които сутрин изхвърлят остатъка от вчерашното потребление ние бяхме просто деца които играят тичахме по улиците с пистолети в ръце крадяхме от близките магазини от лелките със слаби сърца и още по-слаби ангели чупехме детските колички а майките ритахме по коремите за да не излизат повече от там подобни на нас същества ние бяхме просто деца които играят когато кръстосвахме парковете шмъркахме зелените билки и изпразвахме бутилки от бира с усти ние бяхме просто деца и бяхме невинни дори когато Еди намушка Джаки в час по рисуване и обяви че го прави за изкуството а тя става безсмъртна ние бяхме просто деца които играят и вярвахме че Бог ни обича и такива и не съзнавахме че сме престъпници Ирен

Уловени в дъжда

искам да те видя със затворени очи да те погаля с поглед и да те целуна с длан да те приема в пазвата си като летен дъжд да те оставя по плътта ми да се стичаш да се отрониш като листо или сълза в канавката и да си кажем сбогом Ирен 

къде ми е патерицата

стъпвам на криво краката ми се прегъват на пет места и се свличам на земята моята патерица бе направена от жива плът затова избяга най-трудно в живота се прохожда обричаш ме да лазя искам да съм безгръбначно те нали са сърдечно безчувствени махам с ръце уж не съм удавник а се давя в солената течност обливаща зениците върни си ми краката върни ми способите да вървя напред викам от тротоара където ме счупи и ме остави да лежа саката Ирен  

в метрото

Снощи в метрото се случи нещо невероятно. От онези неща, които нямат логично обяснение, просто се случват и те понасят със себе си. Качих се в първия вагон на влака, за да бъда по-близо до изхода. Главата ми тежеше от всички мисли и ангажименти, които бях приела. Нямах представа колко време вече пътувах, когато започна. Две момичета бяха седнали на седалките в препълнения вагон и си говореха, когато едната започна да се смее, като чели хълцаше. Приятелката ѝ отвърна с обикнов ен смях, но явно си бяха казали нещо много смешно, защото тя не престана да "хълца". Хората около нея започнаха да се споглеждат и усмихват, докато един мъж от срещуположната седалка се изхили брутално и скоро целият вагон изпадна в истеричен смях. Първоначално плах и срамежлив, този смях за кратко време обхвана всички в тясното пространство и в един момент никой не можеше да спре смеха си. Смях се искрено заедно с всички. Техните смехове подхранваха още повече "хълцането" на момич

Факт

жената е тъмно същество дарено с неконтролируема сила силният пол съществува с опитите да я обуздае но не е достатъчен затова се намесва природата кара я да кърви всеки месец и да я боли само така съзнава тъмнината си а с мръсната кръв изтичат нечистотиите от помислите ѝ

кулминирам

срива се кулата на търпението главата полита стремглаво надолу късат се невроните на минираното поле само отломки от онова което щеше да бъде мотивацията виси на железен кол от недостроената сграда чувам се да викам не мога и се пукам като сурово яйце на пода защо позволявам да ми вземат спокойствието от джоба на тялото Ирен