Благодаря ви за тангото

Тя го гледаше жадно от бара,
изкусителка – в тъмно червено.
Намалиха  в клуба светлината,
и тя се впусна  в танго несмутена.

Тя танцуваше сякаш целува,
той се движеше сякаш я чука.
Те не казаха даже и дума,
а тангото превърна се в мъка.

Тя си тръгна и сам го остави,
с недопушена женска цигара.
В недостатъка да се удави,
а страстта вечно да го прегаря.

Той напуска, навярно я следва,
миризмата й помни все още.
Сред дърветата в парка се вглежда
и намира я пламнала нощем.

Той я хваща през кръста с ръцете,
те отдавна не знаят преграда.
Тя се дърпа, крещи: Помогнете!
Но сама породи таз наслада.

Той я хвърля в тревата, готов е.
Хвърля тази в червено, която
пожелала е грубо да бъде.
Благодаря ви сега за тангото.

Ирен