Ти си фрагмент. Можеш
да бъдеш отделен. Отделен си от цялото. Отделен от другите елементи в живота
ми. Идваш накъсано. Тук-таме. Не си през цялото време. Ти си отделна картина.
Плаващ елемент в пространството. Нямаш логически мостчета. Не те вкарвам в
структурата. Нищо не те прикрепя за мен. Докосваш се едва-едва до кожата ми.
Нямам къде да те сложа. Никъде не се вписваш. Съществуваш самостоятелно.
Съществуваш нерамкиран. Не ти търся рамки. Не те намествам. Ти си далечна
асоциация на себе си. Изтръгвам есенцията ти, не теб. Имам те, когато
пренебрегна цялото. Когато фрагментът стане цяло, стане всичко. Аз имам всичко
в лицето на този фрагмент.
"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Коментари
Публикуване на коментар