Видях ги. Разбира се.
Гората.
Мъгливите клони.
Извадени корени.
Мракът. Отново.
Се спуска.
Тя върви.
Бавно. По релсите.
Носи русото на косата си.
Обречен поглед. Спуска се.
В тъмното.
Където никой не гледа.
Където никой не стъпва.
Крещи.
Едно единствено име.
Сълзи на очите.
Сред гъстите клони.
Кой знае, какво видяха бухалите?
Кой знае?
Какво върши в тъмното?
Косата руса. Очите пагубни.
Ръце провесени.
Видях ги.
Разбира се.
Гората.
Среднощният влак.
Мъглата. Над релсите.
Тя върви.
Сред дърветата.
Крещи.
Едно единствено име.
Сълзи в очите.
Удавени думи.
Още малко.
Видях ги.
Този мъж.
И трупа по реката.
Още само веднъж.
Преди последният влак да си иде.
Ирена Петрова
Коментари
Публикуване на коментар