Кой знае?

Видях ги. Разбира се.

Гората.

Мъгливите клони.

Извадени корени.

Мракът. Отново.

Се спуска.

Тя върви.

Бавно. По релсите.

Носи русото на косата си.

Обречен поглед. Спуска се.

В тъмното.

Където никой не гледа.

Където никой не стъпва.

Крещи.

Едно единствено име.

Сълзи на очите.

Сред гъстите клони.

Кой знае, какво видяха бухалите?

Кой знае?

Какво върши в тъмното?

Косата руса. Очите пагубни.

Ръце провесени.

Видях ги.

Разбира се.

Гората.

Среднощният влак.

Мъглата. Над релсите.

Тя върви.

Сред дърветата.

Крещи.

Едно единствено име.

Сълзи в очите.

Удавени думи.

Още малко.

Видях ги.

Този мъж.

И трупа по реката.

Още само веднъж.

Преди последният влак да си иде.

Ирена Петрова