empty stories

днес не съществуваш дрехите ми не ухаят на теб гласът ти е утихнал в мен нищо не е било всичко съм сънувала кожата ти сините очи думите бледа пара под душа дъждовни капки по тротоара непосети семена помня мога да те измислям дълго

бил поет пишел само на тема кучета кучешки живот играчки за кучета кучешки зъби кучешки взаимоотношения как да направим кучето щастливо и защо е по-добре да си куче казах му, че не понасям кучета той пък много ги обичал тъй че искал да ме прави кучка аз обаче от кучките бягам и от песове с наточени лиги и дори това, че е поет не е достатъчно Ирен

През зимата вече не пада сняг, елхите ни на Коледа са мъртви, очите на децата не блестят, шейните им са само виртуални, мъжете са с избръснати крака, жените са забравили какво е женственост, годините минават сякаш са една, в която все едно и също ни се случва. Фалшива е храната ни, каквито сме и ние, семействата обезлюдяха, липсва обич. Каретите от приказките не вървят, а принцовете са превърнати от ново в жаби. И само някой старец разказвач, пр ипомня , че на Коледа било е празнично, когато къщите били са пълни със деца, а майките им месили са питки, бащите са играели със тях в снега и през прозореца са пускали ракети, за лека нощ те пели песента, която и на своите деца след туй за пели. Но зимата не пада вече сняг, елхите ни на Коледа са мъртви. Забавили сме що е да си млад и радостен от всяко малко нещо. Ирен