В.

Гледам я,

а тя дори не подозира,

че понякога слагам усмивка в очите си

и това е заради нея.

Когато дните са тъй изтощителни,

че дори и тя рухва,

аз я гледам

и намирам красотата в сълзите й

и ми се иска да я целуна.

Гледам я,

когато се облича, да си ходи,

когато върви с гръб към мен

и се отдалечава,

а полата й стои така добре,

така красиво се вее,

че на мен ми става усмихнато.

Гледам я –

тя е жена,

която е безопасно само да се гледа.

И аз обичам тъкмо това,

да се усмихвам, докато гледам.

Ирена Петрова