Гледам я,
а тя дори не подозира,
че понякога слагам усмивка в очите си
и това е заради нея.
Когато дните са тъй изтощителни,
че дори и тя рухва,
аз я гледам
и намирам красотата в сълзите й
и ми се иска да я целуна.
Гледам я,
когато се облича, да си ходи,
когато върви с гръб към мен
и се отдалечава,
а полата й стои така добре,
така красиво се вее,
че на мен ми става усмихнато.
Гледам я –
тя е жена,
която е безопасно само да се гледа.
И аз обичам тъкмо това,
да се усмихвам, докато гледам.
Ирена Петрова
Коментари
Публикуване на коментар