Зимна сутрин

Тампон в чашата с гореща вода.

Чаят е сладък,

сърбането изкусно.

Зимна сутрин –

типично по женски.

Затруднено ставане,

след невъзможно заспиване.

Лека усмивка

с уплаха от снощи.

Несъзнаваното проговори,

когато пробвах да сънувам.

Лед по бялата ми кожа

и под нея.

Само левият ми яйчник,

който казва, че съм жива.

Топенето започва –

жената е целуната, доволна.

В този ден,

законите се дават от природата,

а тя понякога е видимо престъпна.

Случва се писане

и в такива неделни предиобеди.

Мисълта изтича,

попита от тампона в чашата.

Ирена Петрова

Коментари

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

Прочетете още

Емигрантът в мен

Ако емигрантът в мен съществува, то краката му са парализирани от някоя неслучила се война. Смелостта е станала плячка на железни вълци с едно огромно око, което не хапе, а стреля. Аз съм онзи кореняк, който пази последната стена от срутения си дом, който преди да бъде построен, е обозначен като мишена. Опитах се да се провра през страховете си, но се оплетох в мрежата от въпросителни. Сама ги създадох. Останах в тунела на илюзиите, а той все повече заприличваше на мазе без изход. Стената пред мен се оказа избродирана от лични съпротиви срещу новото. Страната, която ме чака, предлага разноцветна дъга от възможности и защита от старите болки, но аз я повръщам, преди да е влязла в хранопровода на съзнанието ми. Ако това, което задържа старото е само навикът, защо аз се съпротивлявам, сякаш ме изнасилват? Животът е едно вечно бягане от щастието. Емигрантът в мен е бил убит или не се е раждал. Кой желае да му бъде инкубатор?

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог