Пропускане към основното съдържание

Лека нощ

Мракът се спуска.
Прготвям вечерята.
Поднасям я, но не на теб.
Поднасям я на необичания.
Лампите в кухнята светят.
Жена ти приготвя вечерята.
Поднася я на теб,
поднася я на в друга влюбения.
Сядаме на масата.
Преглъщаме лъжата си.
Тя минава леко,
за разлика от мъката.
Приготвям леглото
и го правя тъй механично.
Сега е готово -
"любовта" може да почне.
Жена ти приготвя леглото,
приспива детето ви.
Ти я чакаш. И ето -
"любовта" ви започва.
Лека нощ.
Лека нощ.
Но ние умираме.
Аз омъжена за друг.
Ти женен за друга.
Ирена Петрова

Коментари

Популярни публикации от този блог

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме