Пропускане към основното съдържание

Всичко човешко

В хода на своя живот,
човекът губи всичко човешко.
Показват се зъби - стърчат,
а ноктите дращят най-крехкото.
Кучи лай от женското тяло,
тя крещи по другите кучки,
които нарича приятелки,
а после краде от храната им.
Захапва мъжете, с които е била
и онези, които е нямала.
В дупките вре си носа
и измисля сама миризмите си,
в които да вярва,
с които да казва,
че тя е невинна,
а другите лъжат в очите й.
Върти си опашката за тоя и оня,
улиците сякаш са нейни.
Аз й желая сама да върви,
сътвореното от нея дразни всичи.
Кучката изхвърля свойте малки
и изяжда мършавата козина,
когато песовече вече не я искат
и тя няма с какво да се храни.
В хода на своя живот,
тя загуби всичко човешко.
Този лай, това дращане с ноктите,
прогони всички човеци наоколо.

Ирена Петрова

Коментари

Популярни публикации от този блог

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме