Пропускане към основното съдържание

История изписана на листа

Вятърът опитва да издуха
в пламъка писмата ни,
но те летят,
посоката - обратна,
думите изписани на листа,
гумата не може да изтрие.
Не, това наистина се случи,
повеят говори
и в ушите глухи.
Грешните ръце изписаха
историята ни с прилежен почерг.
Съжаленията са ненужни,
някой ще чете и ще осъжда.
Да, това мастило
тъй дълбоко в мене се е впило.
От очите ми изтичат твойте думи,
ти ги триеш,
но въздишките са чути.
Всеки ден се уча да прощавам,
всеки ден опитвам да обичам.
Но историите ни,
не се забравят.
Колкото и ветровете да ги духат.
Ирена Петрова

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.
Публикуване на коментар
Прочетете още

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...
Публикуване на коментар
Прочетете още

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме
Публикуване на коментар
Прочетете още