Вятърът опитва да издуха
в пламъка писмата ни,
но те летят,
посоката - обратна,
думите изписани на листа,
гумата не може да изтрие.
Не, това наистина се случи,
повеят говори
и в ушите глухи.
Грешните ръце изписаха
историята ни с прилежен почерг.
Съжаленията са ненужни,
някой ще чете и ще осъжда.
Да, това мастило
тъй дълбоко в мене се е впило.
От очите ми изтичат твойте думи,
ти ги триеш,
но въздишките са чути.
Всеки ден се уча да прощавам,
всеки ден опитвам да обичам.
Но историите ни,
не се забравят.
Колкото и ветровете да ги духат.
Ирена Петрова
Коментари
Публикуване на коментар