Пропускане към основното съдържание

Когато


Когато навън вали,
а аз искам само да пиша,
в тези неделни следобеди,
когато е толкова тихо.
Когато ти лежиш и ме гледаш,
как държа перото,
как не се усмихвам отново.
Когато ти идваш до мен
и поставяш ръка на гърдата ми,
когато я оголваш,
за да има и ти какво да правиш,
когато аз пиша.
В тези неделни следобеди,
когато вали
и е толкова тихо.
Когато не те поглеждам,
защото искам само да пиша.
Когато без думи ти казвам,
че ще дойда след малко при тебе.
Когато знаеш, че ще получиш
тези най-нежни целувки,
най-голямата страст,
на леглото,
защото съм доволна,
защото съм писала.
Ирена Петрова

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Публикуване на коментар
Прочетете още

***

Слюнката му е по кожата ми, усещам я под дрехите. Зърната ми са попили течността от дълбините на устните му. Те са ги смукали и сдъвквали като прегладняло пеленаче, докато аз наблюдавам това първично задоволяване с джихадистко безразличие. Искам да кажа - негова съм, докато сянката на едно минало се е вторачила в мен и крещи с очите си и се присмива с всичките си органи. Аз не мога да тръгна. Оставила съм тук най-същностното от същността си. Всички процепи на паркета ме крепят и ми е нужен, за да не се разпадна на хиляди капчици. Нищо няма да промени обличането на булчинската рокля, тялото ми е мръсно, изцапано от преживявания случили се след теб. Опитите да се върна назад се пречупват в основата си и са също тъй невъзможни, колкото и прескачането в някое бъдеще. Играя. Позволявам да играят с мен. Стъпвам на шахматната маса - единственият ми шанс за победа е, да играя кралицата.
Публикуване на коментар
Прочетете още

Телефонен разговор

Стационарния звъни (не питайте защо го имам). Казвам: Ало. Повтарям тази глупава дума няколко пъти, когато човекът от отсрещната слушалка се обажда. Вика: Ало, не се чувате. Казвам: Аз си се чувам. Явно проблемът е във вас. Той: Къде в мене? Аз: Някъде в главата ви. Казва: Аз проблеми нямам. Аз: Значи са твърде сериозни, за да ги видите. Той: Не се подигравайте с късогледството ми. Аз: Дори не знаех, че сте късоглед. Говорех за разсъдъка ви. Той: Разсаждам и засаждам откакто се помня. Аз: А, отново слухът ви се обажда. Той: Кой се обажда? Аз: Вие на мене. Какво искате? Той: Пепи търся? Аз: Баща ми или съседката? Той: Зависи. Съседката хубава ли е? Аз: А, ето че слухът ви взе да се опаря. Той: Хубаво оправя? Аз: Зависи какво искате да ви оправи. Той: Е, сега. Много неща искам да ми прави. Аз: Кажете сега, кой ви трябва? Той: Баща ти търся. Аз: Няма го. Утре по това време ще е тука. Той: Сгазил е лука? Аз: Не, изял го е. Той: Ама съ
Публикуване на коментар
Прочетете още