Пропускане към основното съдържание

Когато


Когато навън вали,
а аз искам само да пиша,
в тези неделни следобеди,
когато е толкова тихо.
Когато ти лежиш и ме гледаш,
как държа перото,
как не се усмихвам отново.
Когато ти идваш до мен
и поставяш ръка на гърдата ми,
когато я оголваш,
за да има и ти какво да правиш,
когато аз пиша.
В тези неделни следобеди,
когато вали
и е толкова тихо.
Когато не те поглеждам,
защото искам само да пиша.
Когато без думи ти казвам,
че ще дойда след малко при тебе.
Когато знаеш, че ще получиш
тези най-нежни целувки,
най-голямата страст,
на леглото,
защото съм доволна,
защото съм писала.
Ирена Петрова

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.
Публикуване на коментар
Прочетете още

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...
Публикуване на коментар
Прочетете още

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме
Публикуване на коментар
Прочетете още