Пропускане към основното съдържание

Желание



празното
което постепенно се обгръща
с кутия от плът
започват да израстват крайници
изпъкват кости
оформят се стомах
дванадесетопръстник и черва
и черен дроб и матка
или пенис
и нещо малко в центъра
за да тупти
поникват косми и настръхват
празното е пълно
но му липсва нещо
липсва нещо да се съживи
вече циркулират кръв
хормони
предават се импулси някакви
но празното е празно
нещо липсва
няма го
желанието 
изпразнени от себе си
не можем и да се повърнем
сексът не е гарант 
че желаем
нито смехът
че изпитваме радост
този неясен обект на желанието
не идва при всеки
и не всеки желае
липсата е смъртоносна
но осъзнаването
е вече крачица към него
потърси
със закърнели сетива
празното ще се напълни
и ще затрепти

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...
Публикуване на коментар
Прочетете още

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.
Публикуване на коментар
Прочетете още

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме
Публикуване на коментар
Прочетете още