Видя как малките му крачета за пръв път сами стъпват на пода и с плахост
и неувереност пристъпват напред, но го правят с такова неистово
удоволствие, че тя усеща, че това са нейните крака, които за пръв път
докосват земята и успяват да се задържат на нея, без да се подкосят и да
съборят тялото. И тя върви с него, жадува с него, усмихва се, а тази
усмивка е единствената, неповторимата и ако някой не я запечата сега,
никога повече няма да бъде видяна, но усещането, усещането тя не би
могла да забрави. Малките краченца пристъпват напред неуверени. И ето,
нещо грандиозно се ражда.
"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Коментари
Публикуване на коментар