Да се говори. Не. Не трябва да се говори. Има теми, които се обсъждат само мълчейки. Мълчим и думите минават през нас, както пролетният вятър през шлифера - леко, носещ пробуждане в тялото, взаимно съгласие с общите намерения сливането да се осъществи точно сега. Нещо се надига и темата започва да става все по-ясна в отсъствието на конкретиката на думите. Очите описват бъдещите картини, които ще се напишат след малко от двамата. Другите две ги взимат със себе си и продължават историята. Да. На такива теми е добре да се мълчи. За да се случат от само себе си.
"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Коментари
Публикуване на коментар