Целият свят говори

кална обувка върху картината

на някой бог с разкривена глава

два куршума

и два паднали ангела

така се произнася името

на днешния творец

целият свят говори

за пропастта между културите

и за смъртта като геройство

изкуството е вдигнато на висота

сега повече от всякога

и ако фотошоп върху тялото на вярата

е казано изкуство

израстването и еволюирането на ума

са в посока надолу

целият свят говори защитава

медията е достоверна

и винаги крещи заглушително

за да може мисълта на простия човек

да не се чува и да мълчи

убийството е наказуемо но

не винаги се търси причина за

извършването му а

се гледа резултата

обаче старото правило за стимул-реакция

отново влиза в сила

калната обувка не е там случайно

нито от удоволствие

всеки си пази най-интимното

и откога изкуството е повече от бог

целият свят говори

а кой мисли

Ирен

Коментари

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

Прочетете още

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог