медитация

Театърът е тих. Всички са навън. Пространството още пази присъствието им. Енергията е по сцената. Канапето е за мен. Затворени очи. Не е тъмно. Онова, което виждам не е мрак. Пролет е. Слънцето хвърля лъчите си по желязната врата на театъра. Както миналата пролет. Както всички останали пролетни дни, които са минали и онези, които предстоят. Зелено е. Върху пътеката, която свързва Орлов мост с Университета са подредени цъфнали дръвчета. Чуруликат птички. Театърът се пълни. Всички обядват. Затворени очи. Чувам гласовете ясни и далечни. Живи. Като времето. Сливат се с лекотата на пролетта. Толкова познати и някак нови. Хиляди усещания в мен. Обичам всеки един от тези гласове. Със своите специфики. И с глупавите разговори също. Усмихвам се. Не знам дали се вижда. Цялото ми същество е светлина. Затворени очи, а зад клепачите - пролет. Дали не съм ведно с природата?

Коментари

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

Прочетете още

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог