Подари ми мелодия от Кетил Бьорнстад
в нежната нощ на самотен хотел,
когато дъждът леко ръми, а ние
сме единствените посетители на тази земя.
Подари ми един-два стиха,
писани на тъмно и на свещ,
когато безсънието те е побеждавало
на дуел със саби,
а ти си го оборвал с молив и лист.
Подари ми премълчаните си думи,
аз няма да ги съдя,
няма да ги чувам,
ще ловя трептенията на гласа.
Подари ми замечтания си поглед,
ще го крия като тайна от смъртта,
за да не угасне
и ще го имам като едничка светлина
през нощите, когато те няма.
Подари ми тези няколко неща.
Друго не искам,
само среща.
Коментари
Публикуване на коментар