Подари ми

Подари ми мелодия от Кетил Бьорнстад

в нежната нощ на самотен хотел,

когато дъждът леко ръми, а ние

сме единствените посетители на тази земя.

Подари ми един-два стиха,

писани на тъмно и на свещ,

когато безсънието те е побеждавало

на дуел със саби,

а ти си го оборвал с молив и лист.

Подари ми премълчаните си думи,

аз няма да ги съдя,

няма да ги чувам,

ще ловя трептенията на гласа.

Подари ми замечтания си поглед,

ще го крия като тайна от смъртта,

за да не угасне

и ще го имам като едничка светлина

през нощите, когато те няма.

Подари ми тези няколко неща.

Друго не искам,

само среща.

Коментари

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

Прочетете още

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог