Google maps

Има дни, точно като този,
когато зимата започва да тежи.
Когато София изглежда твърде мрачна.
Градинките са кални, мършави,
а слънцето изтри се или се покри.
Когато хората са с черните палта,
а цветовете са погребани отдавна.
А спомените за отминалите летни дни,
така мъчително в ума се проиграват.
Тогава знам къде е противоотровата.
Не е в кухненското шкафче.
А в google maps. И аз съм късметлийка.
Направена през лятото е тази сателитна снимка.
И аз се спускам от високото.
Избирам улиците, по които да вървя.
Когато слънцето жеже тротоарите, асфалта
и даже тук, от стаята си ме гори.  
Дръвчетата са радостно зелени,
лъчите ги огряват и блестят.
И всяко мъничко листо е бистра капка,
а всяка уличка - усмихната страна.
И без съмнение, сега у мен е лято.
И всички спомени от минали лета,
се прожектират в мен, в душата и сърцето
и виждам себе си на тези стъпала.
Под моста и на нашите места,
които сме превърнали в специални, без да искаме.
Това е приказното бягство от реалността,
което google улеснява с достоверността си.

Ирен