За ниското ниво на култура...

Намирам се в подлеза на Софийски университет. Любезно каня преминаващите хора на театър. Повечето не са чували, че в университета има студентски театър, който на всичкото отгоре не взима пари. Понеже целите му са отвъд материалното. Раздавам гланцираните цветни книжки с програмата и информация за театъра и най-голямото събитие за годината - международния арт-форум "Алтер Его", който Алма Алтер организира. Не срещам интерес от другата страна. Намръщени физиономии. По лицата се чете: "Каква си ти, че ще ме спираш? Не искам да те слушам." Обяснявам на един мъж на средна възраст що за театър е това. Пита ме: "Пари ли искаш?" Казвам, не. Каня ви на театър, да си повишите малко културата. Поредният ненужен на планетата тип. А беше с костюм, изглеждаше на ниво. Хората с костюми ги носят, за да скрият липсата на сивото в главите си.

ОК. Не разбирам. Къде е интересът у хората? Къде е желанието им да се докоснат до нещо ново? Вървят като коне с капаци на очите и не виждат нищо. Не желаят да видят. Не си позволяват нещо в тях да се случи. Някаква искра да озари умовете и телата им. И не е от зимата. Така са се затворили в черупките си, че не можеш да пробиеш в тях. Но вижте, кръчмите са пълни. Да, нали трябва някак да се стоплят. Алкохолът за какво е? С театъра можеш да стоплиш само душата си. А ако я нямаш? Не ти е нужен театър. За това не трябва да се търсят оправдания. Нулевият интерес си е за ваша сметка. Нито политика, нито възпитание ви оправдават. Тази незаинтересованост към изкуство и култура обаче убива не само вас, но и страната. Явно обществото ни не е дорасло за този вид театър, който ние правим. Не е дорасло, за да осъзнае смисъла на съществуването на култура.

Коментари

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

Прочетете още

ВРЕМЕ Е

какво друго ти остава да направиш за да задържиш пролетта по-дълго освен да я слееш с моята и да оставиш сълзите на червените макове да се стичат по сухата земя с надеждата да напоят процепите ѝ създадени с неблагонадеждност от времето когато пролетта ти се разхожда по моята цъфването ще се случва и без подканата на слънцето а черешите ще връзват и назряват под тежестта на погледите ни Ирен

Прочетете още

Ключовете на Йорданка Белева

Много мислех коя е думата, която най-добре описва разказите на Йорданка Белева. И аз като децата в Тържеството на буквите се лутах и се чудех как да наглася буквите, така че да съставя правилната дума. Истината е, че не успях. И все пак, много искам да кажа нещо за книгата, затова ще го направя по лесния начин - с повече думи. Малка, бяла и изчистена, корицата не издава нищо от книгата и в същото време казва толкова, колкото е необходимо да се знае за нея. В ръцете ми изглежда като птиче перо, а онова изрисувано с молив момиче е скрито в косъмчетата и чака да бъде намерено, а с него и цялата феерия от детски спомени и фантазии. Всяко изречение от книгата е написано с толкова лекота и излъчва такава непринуденост, сякаш разказите са ѝ хрумнали в един миг и в този един миг са се развили в главата ѝ от начало до край. По същият начин са ни поднесени. Един миг, който идва ненадейно като flashback и докато се усетиш, е преминал и ти остава време само да се усмихваш. Четеш ги и ти се стр...

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог