Пропускане към основното съдържание

Било Коледа


През зимата вече не пада сняг,
елхите ни на Коледа са мъртви,

очите на децата не блестят,

шейните им са само виртуални,

мъжете са с избръснати крака,

жените са забравили какво е женственост,

годините минават сякаш са една,

в която все едно и също ни се случва.

Фалшива е храната ни,

каквито сме и ние,

семействата обезлюдяха, липсва обич.

Каретите от приказките не вървят,

а принцовете са превърнати отново в жаби.

И само някой старец разказвач,

припомня, че на Коледа било е празнично,

когато къщите били са пълни със деца,

а майките им месили са питки,

бащите са играели със тях в снега

и през прозореца са пускали ракети,

за лека нощ те пели песента,

която и на своите деца след туй запели.

Но зимата не пада вече сняг,

елхите ни на Коледа са мъртви.

Забавили сме що е да си млад
и радостен от всяко малко нещо.
Ирен

Коментари

Популярни публикации от този блог

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме