Пропускане към основното съдържание

Същите стари очи


Гледам свои снимки. Стари и нови. От бебе, до днес. Гледам очите си. Същите големи кафяви очи. Невероятно е. Как са се променяли през годините. Без видима разлика. С всяка изминала година, тези очи са гледали по същия друг начин. На всяка снимка, в очите се четат различни истории. С времето стават по-пълни. Пълни с видяно,  усетено, преживяно. На месец, тези очи са знаели малко. Са гледали малко. На седем години са могли да четат. Преоткрили са по свой начин живота. На петнадесет тези очи са се влюбвали. Тези очи са примигвали заедно с други. На двадесет, тези очи имат свой индивидуален поглед. И по тях се четат всички минали преживявания. Но тези очи са запазили своя пръв, изначален и никога непроменим поглед. Моят такъв е тъгата.

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.
Публикуване на коментар
Прочетете още

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...
Публикуване на коментар
Прочетете още

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме
Публикуване на коментар
Прочетете още