Пропускане към основното съдържание

Лудост


Аз съм врабец в устата ти.
Погълни ме.
Това, което премълчахме е по-ценно.
Запази го.
Докарваш ме до лудост.
Добре ми е с теб.
Познавам съня си отлично,
досущ като моя гроб.
Убиваш ме.
Правиш ми добро.
В пепелта те усещам дори повече,
по-близо до смъртта.
Бъркай смело,
извади от там сърцето ми.
Все по-силно бие,
жадувайки ръцете ти.
По-силно и с нокти -
раздирай лицето ми.
Нека стане неразпознаваемо.
Удари го в коленете си.
Аз съм врабец в устата ти.
Убиваш ме.
Добре ми е с теб.
Ирен

Коментари

Популярни публикации от този блог

няма тема

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...

* * *

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме