Не ми липсваш. Усещам те в мен. Намирам те в различни части
от тялото. В туптящото. В мислещото. Откривам топлината ти по дланите. Щом
топлината ти е тук, значи и ти си. Намирам пръстови отпечатъци по кожата. Белег
от твоите устни по моите. Намирам един твой дъх останал между косите ми. А твоите очи,
и сега изтръгват моите. Не ми липсваш. Разбира се, че си тук. С мен. В мен.
Необратимо.
"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Коментари
Публикуване на коментар