Ключовете на Йорданка Белева

Много мислех коя е думата, която най-добре описва разказите на Йорданка Белева. И аз като децата в Тържеството на буквите се лутах и се чудех как да наглася буквите, така че да съставя правилната дума. Истината е, че не успях. И все пак, много искам да кажа нещо за книгата, затова ще го направя по лесния начин - с повече думи.

Малка, бяла и изчистена, корицата не издава нищо от книгата и в същото време казва толкова, колкото е необходимо да се знае за нея. В ръцете ми изглежда като птиче перо, а онова изрисувано с молив момиче е скрито в косъмчетата и чака да бъде намерено, а с него и цялата феерия от детски спомени и фантазии. Всяко изречение от книгата е написано с толкова лекота и излъчва такава непринуденост, сякаш разказите са ѝ хрумнали в един миг и в този един миг са се развили в главата ѝ от начало до край. По същият начин са ни поднесени. Един миг, който идва ненадейно като flashback и докато се усетиш, е преминал и ти остава време само да се усмихваш. Четеш ги и ти се струват толкова пълни и живи, сякаш са спомени от собственото ти детство. Книгата е едно връщане назад в тайнството и магията на детските преживявания, само че през погледа на вече порасналото дете, мъдро и осъзнато, което обаче ни най-малко не е загубило чистотата и естествеността на онези първи години. Думите и изразните средства са силно поетични. Нищо в текстовете не е излишно, всяка буква стои точно на мястото си. Спомените са живи и имам усещането, че биха могли да изскочат от книгата, ако я оставя отворена и после дълго да ги гоня по стаите.  Образите са изключително запомнящи се и носят своите дълбоки нюанси. Йорданка много умело борави с думите и създава свой език, свои светове, в които лесно си допуснат и ти се иска да останеш по-дълго вътре. Светлината извира от страниците и всеки нов разказ обогатява представите за живота и света. Това не са текстове, които подминаваш или забравяш бързо.

Питах се, също така, какво отключват ключовете ѝ. Ами, целият този калейдоскоп от вътрешни преживявания. Едва ли някога ще забравя паниката от започването на Първата световна война и колко е важно да бъдем подготвени за нея. За нашите собствени войни и как понякога сами си ги измисляме и разпалваме. Колко големи сентенции има в книгата и колко сила, която преобразява. Колко ключалки вътре в нас, в които още не сме надникнали. Книгата подканя да се обърнем навътре или назад и да отключим своите лични заключени пространства, които пазят богатството на вътрешния ни свят зад дебели врати. А за ключовете на Йорданка Белева - тя знае как да борави с тях и книгата го доказва. Смятам, че и за вас ще се завъртят, когато разгърнете страниците.