Пеницилин

Дървено легло, а в него труп.
Отстрани - шишенцето с пеницилина.
Този стар приятел пак е тук,
да помага щом надеждата загива.

Скулите приличат на изсъхнали дърва,
огънят в камината не му достига.
Този труп лежи от вечни времена
и настинката размери пагубни набира.

И безчувствено инжекцията пак се бие,
но лечебните й сили са у топлите страни,
както лястовиците. И тук смъртта се крие,
покосява и на младини и старини.

Кръв не е това във вените,
само течност блудкава, която и горчи.
Как се преживява сред промените?
Този студ и липса, тази болест причини.

Ирена Петрова