Този месец двадесет и трети не е в четвъртък
и ние не се виждаме.
В този ден не вали
и вече не се усещаме.
Коя е тази нощ, която виждам -
в бъдеще или в съня?
Ти си запетайката, която даде
новата посока на живота ми,
а сега поставяш многоточие.
Неизясненият край
е може би посоката към вечността,
но мога ли да знам сега това?
Ти си книгата, която пиша -
за изчезването,
нереалността.
Празни дати в календара,
отсъствието на отсъстващия.
Трябва да се разболея тежко,
за да мога да те преживея.
Ирен Петрова
Коментари
Публикуване на коментар