Понякога градът ми
говори с твоят глас. Улиците, по които си минавал, запечатват сянката ти. Не е
нужно да те следя, за да знам къде ходиш. Разчупвам спомените като хляб и се
храня, докато тялото ми мършавее. Но какво е тялото тук и сега, без пълнотата
на вече преживяното? Когато стъпвам по стъпките ти, сме едно. Когато сбъркам, се
забравяме. Виж, аз още мога да разпозная отчетливите мигновения на фаталните
срещи. Където си ме целувал, мирише на лавандула. Където се разделяхме - на
дъжд. Заедно сме, като квантите. Отдалечаваш се и те усещам.
"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Коментари
Публикуване на коментар