Спектакъл с кукли

Гледах един спектакъл. На сцената имаше кукли, закачени на тънки конци. Над тях беше той – държеше конците опънати и режисираше най-великия си спектакъл. Куклите стояха неподвижно, до ново нареждане. Сцената бе сметище на мисли, усещания, пот, кръв и енергия от живите мъртви. Втълпено им бе, животът е тук, между тези стени. Отвъд няма нищо. Лишени от минало и от бъдеще, нахлузили ролите си. Съдбата им е предопределена. Идентичност - няма. На този паркет са налягали трупове, изцедени до краен предел, неспособни да раждат, вдървени. Той дръпна един от конците. Куклите вдигнаха ръцете си. Дръпна втори и започна миниатюрата. Ляво-дясно, ляво-дясно. Стриктно изпълняваха командите. Едно от въжетата се разхлаби. Куклите забелязаха процеп в стената. Една от марионетките се изхлузи от оковите си и запълзя бавно към изхода. Преследваше първата в живота си цел. Другите кукли видяха беглеца и се разбунтуваха. Искаха и те да избягат. Тогава той се разгневи, удари куклите и те се пръснаха на парчета по сцената. Куклите разбраха спектакъла.