Пропускане към основното съдържание

в метрото

Снощи в метрото се случи нещо невероятно. От онези неща, които нямат логично обяснение, просто се случват и те понасят със себе си. Качих се в първия вагон на влака, за да бъда по-близо до изхода. Главата ми тежеше от всички мисли и ангажименти, които бях приела. Нямах представа колко време вече пътувах, когато започна. Две момичета бяха седнали на седалките в препълнения вагон и си говореха, когато едната започна да се смее, като чели хълцаше. Приятелката ѝ отвърна с обикновен смях, но явно си бяха казали нещо много смешно, защото тя не престана да "хълца". Хората около нея започнаха да се споглеждат и усмихват, докато един мъж от срещуположната седалка се изхили брутално и скоро целият вагон изпадна в истеричен смях. Първоначално плах и срамежлив, този смях за кратко време обхвана всички в тясното пространство и в един момент никой не можеше да спре смеха си. Смях се искрено заедно с всички. Техните смехове подхранваха още повече "хълцането" на момичето и пътниците бяха извън контрол. Всички се заразихме с щастие, а вечерта ми придоби цвят. Сигурна съм, че ако можеше да излъчва светлина, вагонът щеше да блести в ярко жълто. Енергията, която се породи от груповият смях, беше невероятна. Колко малко му трябва на човек да се посмее и почувства щастлив. Смейте се!

Коментари

Публикуване на коментар

Популярни публикации от този блог

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т...
Публикуване на коментар
Прочетете още

ВРЕМЕ Е

какво друго ти остава да направиш за да задържиш пролетта по-дълго освен да я слееш с моята и да оставиш сълзите на червените макове да се стичат по сухата земя с надеждата да напоят процепите ѝ създадени с неблагонадеждност от времето когато пролетта ти се разхожда по моята цъфването ще се случва и без подканата на слънцето а черешите ще връзват и назряват под тежестта на погледите ни Ирен 
Публикуване на коментар
Прочетете още

Ключовете на Йорданка Белева

Много мислех коя е думата, която най-добре описва разказите на Йорданка Белева. И аз като децата в Тържеството на буквите се лутах и се чудех как да наглася буквите, така че да съставя правилната дума. Истината е, че не успях. И все пак, много искам да кажа нещо за книгата, затова ще го направя по лесния начин - с повече думи. Малка, бяла и изчистена, корицата не издава нищо от книгата и в същото време казва толкова, колкото е необходимо да се знае за нея. В ръцете ми изглежда като птиче перо, а онова изрисувано с молив момиче е скрито в косъмчетата и чака да бъде намерено, а с него и цялата феерия от детски спомени и фантазии. Всяко изречение от книгата е написано с толкова лекота и излъчва такава непринуденост, сякаш разказите са ѝ хрумнали в един миг и в този един миг са се развили в главата ѝ от начало до край. По същият начин са ни поднесени. Един миг, който идва ненадейно като flashback и докато се усетиш, е преминал и ти остава време само да се усмихваш. Четеш ги и ти се стр...
Публикуване на коментар
Прочетете още