Снощи в метрото се случи нещо невероятно. От онези неща, които нямат
логично обяснение, просто се случват и те понасят със себе си. Качих се в
първия вагон на влака, за да бъда по-близо до изхода. Главата ми тежеше
от всички мисли и ангажименти, които бях приела. Нямах представа колко
време вече пътувах, когато започна. Две момичета бяха седнали на
седалките в препълнения вагон и си говореха, когато едната започна да се
смее, като чели хълцаше. Приятелката ѝ отвърна с обикновен
смях, но явно си бяха казали нещо много смешно, защото тя не престана
да "хълца". Хората около нея започнаха да се споглеждат и усмихват,
докато един мъж от срещуположната седалка се изхили брутално и скоро
целият вагон изпадна в истеричен смях. Първоначално плах и срамежлив,
този смях за кратко време обхвана всички в тясното пространство и в един
момент никой не можеше да спре смеха си. Смях се искрено заедно с
всички. Техните смехове подхранваха още повече "хълцането" на момичето и
пътниците бяха извън контрол. Всички се заразихме с щастие, а вечерта
ми придоби цвят. Сигурна съм, че ако можеше да излъчва светлина, вагонът
щеше да блести в ярко жълто. Енергията, която се породи от груповият
смях, беше невероятна. Колко малко му трябва на човек да се посмее и
почувства щастлив. Смейте се!
"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т
Коментари
Публикуване на коментар