в метрото

Снощи в метрото се случи нещо невероятно. От онези неща, които нямат логично обяснение, просто се случват и те понасят със себе си. Качих се в първия вагон на влака, за да бъда по-близо до изхода. Главата ми тежеше от всички мисли и ангажименти, които бях приела. Нямах представа колко време вече пътувах, когато започна. Две момичета бяха седнали на седалките в препълнения вагон и си говореха, когато едната започна да се смее, като чели хълцаше. Приятелката ѝ отвърна с обикновен смях, но явно си бяха казали нещо много смешно, защото тя не престана да "хълца". Хората около нея започнаха да се споглеждат и усмихват, докато един мъж от срещуположната седалка се изхили брутално и скоро целият вагон изпадна в истеричен смях. Първоначално плах и срамежлив, този смях за кратко време обхвана всички в тясното пространство и в един момент никой не можеше да спре смеха си. Смях се искрено заедно с всички. Техните смехове подхранваха още повече "хълцането" на момичето и пътниците бяха извън контрол. Всички се заразихме с щастие, а вечерта ми придоби цвят. Сигурна съм, че ако можеше да излъчва светлина, вагонът щеше да блести в ярко жълто. Енергията, която се породи от груповият смях, беше невероятна. Колко малко му трябва на човек да се посмее и почувства щастлив. Смейте се!