Четене в Barfly

На 26-ти февруари в бар "Barfly" в София Васил Георгиев и Нинко Кирилов се качиха отново на една сцена и представиха свои непубликувани все още творби, които сами определиха като "ужасно добри". Бомбардировките и поканите във фейсбук започнаха седмица преди събитието, като домакините ни уверяваха, че имаме "уникалния шанс да надникнем зад кулисите на това, което се случва с двама от представителите на най-актуалната и търсена родна литература". На двамата очевидно не им липсва самочувствие и не се притесняват да се похвалят сами. Ами да, ако няма кой друг, приятелите трябва да се хвалят един друг.

Събитието започна със закъснение, както обикновено се случва на подобни четения. Авторите се представиха взаимно и предварително си поискаха аплодисментите от малкото присъстващи, след което бързо преминаха по същество. Пръв чете Нинко Кирилов, който представи три свои разказа. В първия разказ "Всички сърца се нуждаят от проверка", авторът представи най-обикновен житейски разговор, такива, каквито се срещат по улицата и с нищо не провокират. Кога започна, кога свърши? Това се питах аз. Мина и замина и нищо не се случи.

После Нинко предаде щафетата на Васил Георгиев, който запозна слушателите с части от новият си роман, който този път нямало да бъде издаден от "Сиела", както почти всичките му досегашни книги. Дали от монотонното говорене или прочетеното наистина беше еднообразно и скучно, не знам, но действаше приспивно не само на мен, но и на повечето слушатели. Факти, факти, факти и нищо, което да грабне. Зачудих се какво липсва? Ами, на първо място – стил. Да пишеш роман, не значи просто да разказваш истории. Не е важно само какво ще кажеш, но и как ще го кажеш. На второ място – темата. Далеч не съм на мнение, че присъстващите на едно литературно четене имат нужда да чуят, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад или, че Исус е бил разпънат на кръста, за да изкупи греховете на човечеството.

Вторият разказ на Нинко засегна темата за самотата и интимността, без да се впуска в големи анализи "за да не досади на читателя", както авторът се изрази. С бира в ръка и в бар, думи като "копеле" вървят, но никак не съм убедена, че хората искат да четат само за средата, в която живеят. Резюмирам с репликата на един от героите в това произведение: "мега повърхностно мислене, копеле, като copy/paste от facebook". Мисля, че тя добре описва разказа.

Във втората част от четенето на Васил беше подхвърлено, че прототип на един от героите е Людмила Живкова, което посъбуди някакъв интерес. Но той рязко спадна, когато четенето продължи. Започвах да се питам къде е изкуството? Май не беше в този софийски бар.

Третият разказ на Нинко, наречен "Любов" започна обещаващо. Имаше наченки на драматургичен текст, който звучеше дълбоко и смислено. Имаше някаква искра, която обаче не успя да се запали. Препоръчвам редактиране и цялостно оглеждане, ако все пак реши да го публикува, въпреки категоричното му мнение, че този разказ „Любов“ няма да се публикува никъде.

Недоволство! Това се натрупа в мен. Отказвам да приема липсата на стил, безсмислените диалози, които се въртят около битовизмите и елементарния изказ. Мисля, че съвременните български издателства трябва да променят критериите си за творбите, които публикуват, независимо от обстоятелствата и необходимия бюджет. Да се очаква публикуването на празни приказки ще доведе до убийствено затъпяване или до взрив от недоволство у читателите, а нали точно това искаме да избегнем.

Надявам се, че занапред ще оставам очарована на техните произведения, а не разочарована. Не ми е в стила да оставам с впечатленията само от първия поглед. Очаквам нови!