empty stories

Слюнката му е по кожата ми, усещам я под дрехите. Зърната ми са попили течността от дълбините на устните му. Те са ги смукали и сдъвквали като прегладняло пеленаче, докато аз наблюдавам това първично задоволяване с джихадистко безразличие. Искам да кажа - негова съм, докато сянката на едно минало се е вторачила в мен и крещи с очите си и се присмива с всичките си органи. Аз не мога да тръгна. Оставила съм тук най-същностното от същността си. Всички процепи на паркета ме крепят и ми е нужен, за да не се разпадна на хиляди капчици. Нищо няма да промени обличането на булчинската рокля, тялото ми е мръсно, изцапано от преживявания случили се след теб. Опитите да се върна назад се пречупват в основата си и са също тъй невъзможни, колкото и прескачането в някое бъдеще. Играя. Позволявам да играят с мен. Стъпвам на шахматната маса - единственият ми шанс за победа е, да играя кралицата.

какво друго ти остава да направиш за да задържиш пролетта по-дълго освен да я слееш с моята и да оставиш сълзите на червените макове да се стичат по сухата земя с надеждата да напоят процепите ѝ създадени с неблагонадеждност от времето когато пролетта ти се разхожда по моята цъфването ще се случва и без подканата на слънцето а черешите ще връзват и назряват под тежестта на погледите ни Ирен 

Ако емигрантът в мен съществува, то краката му са парализирани от някоя неслучила се война. Смелостта е станала плячка на железни вълци с едно огромно око, което не хапе, а стреля. Аз съм онзи кореняк, който пази последната стена от срутения си дом, който преди да бъде построен, е обозначен като мишена. Опитах се да се провра през страховете си, но се оплетох в мрежата от въпросителни. Сама ги създадох. Останах в тунела на илюзиите, а той все повече заприличваше на мазе без изход. Стената пред мен се оказа избродирана от лични съпротиви срещу новото. Страната, която ме чака, предлага разноцветна дъга от възможности и защита от старите болки, но аз я повръщам, преди да е влязла в хранопровода на съзнанието ми. Ако това, което задържа старото е само навикът, защо аз се съпротивлявам, сякаш ме изнасилват? Животът е едно вечно бягане от щастието. Емигрантът в мен е бил убит или не се е раждал. Кой желае да му бъде инкубатор?

не сме специалисти по връзките лесно завързваме но вместо панделка правим възел затягаме го толкова здраво че не ни остава друго освен да скъсаме

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

въпросът е кое от сетивата ми ще ти подхожда повече за рождения ден очите ми вече изтръгна слухът каза че не ти трябва обонянието ти го дадох преди две години вкусът преди четири тогава ти оставям гласа си в кутия за бижута пускай си го нощем за да не стенеш сам

есента е красива като жена пролетта като девойка зимата е стара никой не я харесва а лятото винаги остава в среден род  момче което не пораства