empty stories

Глухонемите облаци ме наблюдават отгоре и в очите им прочитам укор. Грешките ми изтичат от тях като дъжд. Разпознавам ги - тъмни са капките им. Октомври ми напомня за май и ме прави още по-неуверена. Морето е изяло думите ми, разкъсало ги е на срички в дълбините, оставило ги е като отломки в стомаха си. Корабът ми развява знамето на съжалението и търси подходящия език за извинение. Аз не зная вече как да кажа "добър ден" и се срамувам да изписвам стиховете си.

въпросът е кое от сетивата ми ще ти подхожда повече за рождения ден очите ми вече изтръгна слухът каза че не ти трябва обонянието ти го дадох преди две години вкусът преди четири тогава ти оставям гласа си в кутия за бижута пускай си го нощем за да не стенеш сам

есента е красива като жена пролетта като девойка зимата е стара никой не я харесва а лятото винаги остава в среден род  момче което не пораства

Кой си ти? Нищо не ни свързва. Така и не се запознахме. Животът ни обвърза, а защо, така и не попитахме. Кой си ти? Намирам те в сърцето си. Помня, че само мълчахме и гледахме в очите си. Накрая умряхме. Кой си ти? Нищо не ни свързва. Защо погубваш дните ми? Времето замръзва, Душите ни са видими. Кой си ти? Намирам те в утробата. Нищо не си дадохме. Прочетох те в книгата, която заедно създадохме. Кой си ти? Нищо не ни свързва. Чакам те открай време. Нощта няма да свърши. Как попадна на мене? 11.08.14г.

Едно прекрасно стихотворение на Катерина Илиопулу .  И моята жена би била Сряда :) Любовно стихотворение на господин Т. Измислих си една жена. Моята жена не е Светла Събота, не е Задушница, не е Неделя на Тома. Моята жена е винаги Сряда. Което ще рече – неведома. Шията й е хиподрум, набразден от копита. Поле на вибрации. Държи един малък часовник в зъбите си и, когато я целувам, ме е страх да не го погълна. Тогава винаги ще знае моя ритъм. Моята жена не е дърво, а камък. Когато я глождя, строшавам зъбите си. Тя също се измъчва, защото не мога да променя формата й. Само място мога да й променя и затова я захвърлям далече, и тичам като куче, поглъщайки разстоянията, за да я върна отново.   Превод от гръцки: Яна Букова

четвъртък прилича на заспала котка между многото си животи на лошо стихотворение с което не се решаваш да скъсаш и на нещо неопределено което продължаваш да искаш Ирен

синьото се намира във водовъртежа между кафявите им очи червеното е за нея за устните и за мароканския шал за него е зеленото по тревата залепнала за подметката заразила и панталона му а в тях остава прозрачно и неизказано Ирен