четвъртък прилича на заспала котка между многото си животи на лошо стихотворение с което не се решаваш да скъсаш и на нещо неопределено което продължаваш да искаш Ирен
синьото се намира във водовъртежа между кафявите им очи червеното е за нея за устните и за мароканския шал за него е зеленото по тревата залепнала за подметката заразила и панталона му а в тях остава прозрачно и неизказано Ирен
събирам нощта в чаша за да пия когато ми липсваш светлината на луната ще държи тялото ми с ниска температура за да не усещам студа духащ от тунела на отсъствието ти звездите ще бъдат снежинки и ще мокрят главата ми когато се пръскам като със светена вода а щурците ще ме събуждат за да наблюдавам кога съм изпразнила чашата и да потърся още нощ