Обаждане от реалността

Потъвам в септичната яма

всеки път, когато се облещиш пияно,

когато отиваш навън да се полигавиш,

както правят всички мъже,

с водка, а понякога и с цигара.

Всеки път реалността се обажда,

когато се прибираш късно вечер

и не ме поглеждаш, нито целуваш.

Когато искаш само да ядеш кренвирши,

единствената радост в живота.

Тогава потъвам в септичната яма,

затрупана от миризливи битовизми.

И ти си просто мъж, като всички други,

илюзията си е само моя.

Погледът ти, който намирах магичен,

сега е дъното на тази яма.

Тогава реалността мирише за двама.

Кочината е натъпкана с теб,

ти й пасваш отлично. Сега,

в този момент, когато искаш да пиеш,

когато говориш вулгарно,

а детето ни плаче в креватчето.

И потъвам в септичната яма,

с илюзията за теб, с мойте измислици.

Ти не си нищо, само един мъж,

такъв - като всички останали.

Ирена Петрова

Коментари

За "Вкъщи всички вечерят отделно" на Анна Лазарова

"Вкъщи всички вечерят отделно" е книга, която те приютява. Вратичката на корицата на книгата, без да осъзнаваш те приканва да я открехнеш. Някак ти напомня за твоят собствен дом и твоето семейство и си казваш - дай да разбера, защо пък всички вечерят отделно. Дали и при нас така се случваше понякога? От друга страна, зеленият цвят и дома символизират спокойствието и човек се чувства на сигурно, когато държи книгата. Още преди да е прочел първото стихотворение, читателят се обръща навътре към себе си и това бива категорично затвърдено от прочита на текстовете. За тази книга много се каза вече и аз нямам намерение да правя критически анализ на стихосбирката. Но една мушичка в корема не ме остави да продължа напред след прочита, без да съм изписала няколко реда за нея. Книгата е много, но преди всичко - смела. Смела, защото Анна Лазарова широко отваря вратите на дома си за хората, които не винаги са доброжелателни. Домът е мястото, което е най-лично и всичко, което се случва т

Прочетете още

Борови иглички

Стъпките хрупат, като парче ябълка, мъглата трепери, трепери и тялото ми. Мъжки ръце. Унасям се. Борови иглички по косата. Борове в очите. Вятърът ме носи, не търся нищо. Сънувам ли? Нищо не виждам. Мъглата ме залива. Ръце мъжки. В този студ - топлината на игличките по твоето лице. Пълнолуние - изпразнено от длъжности. Само насъщното, само дъха от устата. Мокро е. Удавени думи. Вървим за никъде. Сънувам ли? Ръце мъжки, треперя. Борови иглички в мрака. В тишината. Ирена Петрова

Прочетете още

В.

Гледам я, а тя дори не подозира, че понякога слагам усмивка в очите си и това е заради нея. Когато дните са тъй изтощителни, че дори и тя рухва, аз я гледам и намирам красотата в сълзите й и ми се иска да я целуна. Гледам я, когато се облича, да си ходи, когато върви с гръб към мен и се отдалечава, а полата й стои така добре, така красиво се вее, че на мен ми става усмихнато. Гледам я – тя е жена, която е безопасно само да се гледа. И аз обичам тъкмо това, да се усмихвам, докато гледам. Ирена Петрова

Прочетете още

empty stories

Търсене в този блог