Един отлетял врабец,
все още ме дави в спомени.
Не ще прекара зимата тук,
а аз потъвам,
небето е пагубно.
Едва ли мога да чакам,
да се сменят
тези дълги сезони.
Врабецът отново да кацне
на крака
или врата ми.
Гибелен поглед,
настоящето - сиво.
На ръба на каменен кладенец
съм провесила крак
мълчаливо.
Към бездънието,
пътят е кратък.
Един отлетял врабец
ме убива.
В този кладенец скачам.
Ирен
Коментари
Публикуване на коментар