Едно „обичам те”
опитва да изскочи от устата ми,
но стискам устните и го възпирам.
Едно „обичам те”
се блъска между зъбите,
не го изпускам, че забрана имам.
Едно „обичам те”
изписва химикалката
и го задрасквам,
да се пише тъй не бива.
Едно „обичам те”
витаещо във въздуха,
да се изкаже между нас,
би било непростимо.
Едно „обичам те”
ме гледа от прозореца,
но да му махна, аз не смея.
Едно „обичам те”
затрупано от преспите
заспива и стои непробудимо.
Едно „обичам те”,
останало при бившите,
сега е чувството несподелено.
сега е чувството несподелено.
Едно „обичам те”,
възможно за съпрузите,
за любовниците само с ласки изразено.
Ирен
Коментари
Публикуване на коментар