Едно прекрасно стихотворение на Катерина Илиопулу.
И моята жена би била Сряда :)
Любовно стихотворение
на господин Т.
Измислих си една жена.
Моята жена не е Светла Събота,
не е Задушница,
не е Неделя на Тома.
Моята жена е винаги Сряда.
Което ще рече – неведома.
Шията й е хиподрум,
набразден от копита.
Поле на вибрации.
Държи един малък часовник в зъбите си
и, когато я целувам, ме е страх
да не го погълна.
Тогава винаги ще знае моя ритъм.
Моята жена не е дърво,
а камък.
Когато я глождя, строшавам зъбите си.
Тя също се измъчва, защото не мога
да променя формата й.
Само място мога да й променя
и затова я захвърлям далече,
и тичам като куче, поглъщайки разстоянията,
за да я върна отново.
Превод от гръцки: Яна
Букова
Коментари
Публикуване на коментар